pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
874 17031
17 мар. 2021 г., 09:05

Дневникът на (НЕ!)беладжията - 14 

  Поэзия » Для детей
564 2 11

Първите крачки са лесни. Пътеката

като змийче пропълзяло провира се.

Дядо отвреме навреме поспира се,

че отговорен за нас е водачът.

Вятърът ту се засмее, ту плаче

и леденеят от него ушите ми

Таничка в стъките мои залита,

съсредоточила поглед в земята.

Мери с ефектния шал е жената

стожер за нашата малка колона.

Билково лукче - любими бонбони -

тя е раздала на нас превантивно

- Лукчето пази ви да не настините! -

авторитетно изказва се баба ми.

Дядо мъжкарство показва, но слабо

и недостатъчно в противоречие

с нея да влезе, че по красноречие

тя го надвива и слага във джоба си.

Аз за любимата Таня тревожа се.

Нейният шал е лежерен, на дупки,

тъничък, сякаш ще влиза в черупка,

като герой от вълшебната приказка.

Полза от него - на практика - никаква!

Моят е плетен от баба ми Койна

Истинска вълна. А плетката - двойна.

Искам да стопля вратлето на Таничка.

Тя противи се, на път да заплаче.

Мери ѝ казва: - Той има качулка.

Хайде, вземи го, студено е тука!

Дядо, поспрял се напред, ни подвиква:

- Никой от вас да върви не е свикнал!

Ние, засрамени, тръгваме в строя си.

"Тези обувки пропускат ли, бос ли съм,

че ми измръзнаха бързо краката?" -

питам се, но съм заключил устата,

да не напрягам аз никой излишно.

Докато гоня тревогата скришно,

Таня зад мене във камък се спъва,

пада и може би мускул разпъва.

Болка в лицето ѝ виждам, но стиска

зъбите тя като първа артистка

и ни повтаря, че нищо ѝ няма.

Дядо не мисли така и голяма

грижа лицето му е помрачила.

- Дай си крачето да видя! О, мила,

ти, според мен, си за лекар, момиче!

И на обратно ще трябва да тичаме...

- Само така си говориш! Колата

ще ни откара, не стряскай децата! -

Мери, разстроена, Таня прегръща.

- Е, щом е нужно, тогава се връщаме!

Труден е пътят, уж близко бе хижата,

като оазис в мечтите я виждах

и си мечтаех да стигнем накрая.

Дълго вървиме, цял час ли - не зная.

Нямам очи да се радвам на бялото.

А планината е блеснала цялата

снежните прелести да ни покаже.

Само за Таня си мисля и даже

болно ми става, че тъй се получи.

Кой да виня инцидент, че се случи?

Водим я в тяхната стая. Момичето

стене, горкото, но знам - от приличие

казва, че болката не е голяма.

В този момент прозвънява ми мама.

Вдигам и слушам: - Къде сте? - ме пита.

-Въздух да дишате там да насита!

- Мамо, довечера всички се връщаме.

- Стаи ли няма? Какви сте я свършили?

- Таня контузи се, лекар ни трябва...

- Кой? Повтори, че е връзката слаба!

Аз обяснявам какво се е случило.

После, от мама насоки получил,

вадя кутиите с нейната баница,

дето тя пъхна във моята раница.

- Първо хапнете поне, че тогава! -

казва ми тя и не ми разрешава

вкъщи обратно да връщам храната.

Мисля си колко е права жената.

Нека подсили се Таничка с нея.

Давам на дядо и Мери. Не смея

да настоявам сега пред момичето.

Баба на помощ в мига се притичва:

- Трябват ти сили. Хапни и да тръгваме!

Знам, че боли те, не се и залъгвам

аз и при доктора, че ще е лесно.

Но убеди се сама, че чудесна

баница Евито ни е направила!

Таня в леглото си се е изправила

и мълчаливо се бори с парчето си,

докато сълзи в очите ѝ светят.

Тръгваме. Дядо внимателно кара.

Аз се ядосвам, че люта попара

днес надроби ни съдбата капризна.

Нещо желаеш - то друго излиза...

 

Следва:...

© Мария Панайотова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Не, моето семейство е с един съвременен модел, но ми липсва точно тази патриархална сплотеност. Тук рисувам семейството на мечтите си, което се събира и обединява около обичта.😃
    Дано съм научила, все пак, децата си на тази любов!
    Благодаря ти, Миночка!💟
  • И това е прекрасен епизод, изключвам болката на Таня, но Митето с неговата любов, много ме впечатли и когато го чета,си мисля, че всичко това се случва в твоето семейство! Поздрав!
  • Оооо, добре си ми дошла с този поетичен коментар, Наденце!💖
    Много ме зарадва, да знаеш!😃💋💟
  • Лукчето люто и люта попарата,
    но любовта побеждава и вярата,
    че в младостта ти каквото се случи,
    просто урок е. Животът те учи...
  • Иска ми се да е правдиво и истинско, като снимка от живия живот. Дори и поетична, това да е повест за нашите ежедневни случвания. Ако звучи убедително, би било много добре!😃 Творческото ми въображение се " храни" от вашите коментари, Роси и Деа, благодаря ви, момичета!💟
  • Едно си мислиш - друго става... случва се
  • Много правдиво и истинско! Случва се понякога да хапнем - " люта попара " !Поздрави!
  • Светулче, успя да осветиш страницата ми с приятелската си добронамереност!😃 Изпращам ти прегръдка с пожелание за позитивен ден!💟
  • И аз се върнах от една почивка с болезнено продължение, затова съпреживявам, но те са млади и борбени, ще преодолеят това изпитание. Много правдиво разказваш, Мария! 🥀
  • Вики, здравей!😃 Радвам се, че и тази част от поредицата ти е харесала, благодаря за милите думи!💟
  • Въздейства ми! Много е хубаво!!!
Предложения
: ??:??