7 июн. 2013 г., 09:22

Дневникът-opus day*

626 0 7

Дневникът-

opus dei*

 

не кашлям епично
не ми плаче носът
и кафето ми е статично
мърка в чашата
с усилие се протяга
и да иска-не може-
няма къде да избяга
вързала съм го като
палав домашен любимец
за краставия си навик
да лая и да крия очите си
в бялата роба на утрото
сигурно оздравявам
щом махам с опашка
и с лапа живота побутвам:
да не ходи бос;
да смени розовата пижама
с някаква блуза с дълъг ръкав;
да си носи пухкавите пантофи
и когато по цял ден ме няма
да похапва с хлебец от гозбата;
всеки път се строявам
и аз като всички войници
за проверка на плаца
по средата на грипа съм
главоболието престана

 

opus dei=идеалът за святост в ежедневния живот

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лина - Светлана Караколева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...