7.06.2013 г., 9:22

Дневникът-opus day*

624 0 7

Дневникът-

opus dei*

 

не кашлям епично
не ми плаче носът
и кафето ми е статично
мърка в чашата
с усилие се протяга
и да иска-не може-
няма къде да избяга
вързала съм го като
палав домашен любимец
за краставия си навик
да лая и да крия очите си
в бялата роба на утрото
сигурно оздравявам
щом махам с опашка
и с лапа живота побутвам:
да не ходи бос;
да смени розовата пижама
с някаква блуза с дълъг ръкав;
да си носи пухкавите пантофи
и когато по цял ден ме няма
да похапва с хлебец от гозбата;
всеки път се строявам
и аз като всички войници
за проверка на плаца
по средата на грипа съм
главоболието престана

 

opus dei=идеалът за святост в ежедневния живот

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...