Дневникът-
opus dei*
не кашлям епично
не ми плаче носът
и кафето ми е статично
мърка в чашата
с усилие се протяга
и да иска-не може-
няма къде да избяга
вързала съм го като
палав домашен любимец
за краставия си навик
да лая и да крия очите си
в бялата роба на утрото
сигурно оздравявам
щом махам с опашка
и с лапа живота побутвам:
да не ходи бос;
да смени розовата пижама
с някаква блуза с дълъг ръкав;
да си носи пухкавите пантофи
и когато по цял ден ме няма
да похапва с хлебец от гозбата;
всеки път се строявам
и аз като всички войници
за проверка на плаца
по средата на грипа съм
главоболието престана
opus dei=идеалът за святост в ежедневния живот
© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени