Jun 7, 2013, 9:22 AM

Дневникът-opus day*

  Poetry » Other
631 0 7

Дневникът-

opus dei*

 

не кашлям епично
не ми плаче носът
и кафето ми е статично
мърка в чашата
с усилие се протяга
и да иска-не може-
няма къде да избяга
вързала съм го като
палав домашен любимец
за краставия си навик
да лая и да крия очите си
в бялата роба на утрото
сигурно оздравявам
щом махам с опашка
и с лапа живота побутвам:
да не ходи бос;
да смени розовата пижама
с някаква блуза с дълъг ръкав;
да си носи пухкавите пантофи
и когато по цял ден ме няма
да похапва с хлебец от гозбата;
всеки път се строявам
и аз като всички войници
за проверка на плаца
по средата на грипа съм
главоболието престана

 

opus dei=идеалът за святост в ежедневния живот

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...