Дните мои са борба

Дали съм борбена не зная...

Погледна ли се отстрани,

изглеждам някак мекушава

и кой ли да ме подкрепи...

Не чакам ничия опора,

а тъй ми липсва топлина.

В съня си даже от умора

аз ласка търся във нощта.

А той животът се променя,

товара нося си сама

и за илюзии няма време,

че дните мои са борба.

И само в тишината вечер

за сън притворила очи

вървя към теб по път далечен

до пламъка да помълчим...