Дните мои са борба
Дали съм борбена не зная...
Погледна ли се отстрани,
изглеждам някак мекушава
и кой ли да ме подкрепи...
Не чакам ничия опора,
а тъй ми липсва топлина.
В съня си даже от умора
аз ласка търся във нощта.
А той животът се променя,
товара нося си сама
и за илюзии няма време,
че дните мои са борба.
И само в тишината вечер
за сън притворила очи
вървя към теб по път далечен
до пламъка да помълчим...
© Ани Иванова All rights reserved. ✍️ No AI Used