Дните мои са борба
Дали съм борбена не зная...
Погледна ли се отстрани,
изглеждам някак мекушава
и кой ли да ме подкрепи...
Не чакам ничия опора,
а тъй ми липсва топлина.
В съня си даже от умора
аз ласка търся във нощта.
А той животът се променя,
товара нося си сама
и за илюзии няма време,
че дните мои са борба.
И само в тишината вечер
за сън притворила очи
вървя към теб по път далечен
до пламъка да помълчим...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ани Иванова Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ