До баща ми - живота
Не мога да пиша, или да чета.
За думите още не знае устата ми.
Дано да ме чуеш, дори и така -
от нищото пращам към тебе молбата си.
Във тъмното свит съм - един паразит,
разперил във чуждото тяло артерии.
Срамувам се и не отварям очи,
а трупам вината си в склада на времето.
Уж казаха вече, че имам сърце,
а блъска в ушите ми гонгът на другото,
и моята кръв от кръвта му краде,
за да се нахрани под глухите удари.
Във мрака заглъхнал се свивам на две -
приличам на грозно изписана питанка.
И само усещам, че имам ръце,
че мога да ритам в стените с петите си.
Дочувам плач, музика, говор и смях,
подслушвам неволно реч, думи, вибрации.
И питам се само - за мене кога
местенце ще има в живота оттатъчен.
Аз моля се - най-после да се родя
и дъх да поема и аз като живите.
Макар и на плач - да си чуя гласа
и мой да е всичкият въздух за дишане.
от един ембрион
© Радост Даскалова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Бидох и тук, Регива. Ваше Благородие (е впечатлен)
-
поздрав.....
-
Да, Рег, в повечето случаи, центърът е свързан с показност, истинските емоции и чувства се раждат в житейските ъгли, в детайлите. Поздрав!
-
Радост, ти ме смайваш! Направо ми разбърка душата!
Надявам се бащата-живот да съумее някак си да отговори на този "паразит", че е най-прекрасното чудо!
-
^^^ Неповторимо!
-
Изключително съм благодарна на всеки един прочел! За вниманието ви, за добрите думи, за съпреживяването, за това, че ме четете изобщо - благодаря ви от все сърце!
Съзнавам, че ъглите, от които ви карам да погледнете на нещата, понякога са болезнени, разбирам, че фантазиите ми понякога са плашещи...И именно заради това съм така благодарна, че спирате при моите неща и ги четете!
Още веднъж - благодаря! -
Интересна и различна...
-
Уникална творба!
-
Браво!!!
-
Невероятна поезия!
-
!!!
Любима поезия!
Кътче,което никога не бих подминала! -
Хубаво, много хубаво! Както всичко, което пишеш.
Докато четях се поставих на мястото на тази "грозно изписана питанка" и се разхлаках... незнам защо... толкова е безпомощна и обречена... обречена на... живот. -
Браво! Реалистично е...Не е във вид на бозаво: "Аз съм един малък, сладък ембрион, обичайте ме!!!" Хареса ми, оригинално е!
-
Поздрави за силния и оргинален стих!!!
-
Браво!
-
С Аластор, наистина, къде се загуби?
-
Поклон пред такава поезия!
-
О-о-о, невероятно!
Толкова е истинско! -
Прекрасно стихотворение!
Поздрави! -
Ох... направо настръхнах... Благодаря, Рег! Благодаря!
-
О! Ти си... си... Няма дума такава! Не е измислена още!
ШапО! Благодаря!!!
Рег!*** -
Снощи се бях затъжил за стиховете ти и си мислех за теб. Благодаря за "срещата".
Толкова си красива и "песните" ти са вълшебни.
-
Трудни за описване са мислите, които ме връхлетяха!
Прегръщам те, Рег*!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
