Не мога да пиша, или да чета.
За думите още не знае устата ми.
Дано да ме чуеш, дори и така -
от нищото пращам към тебе молбата си.
Във тъмното свит съм - един паразит,
разперил във чуждото тяло артерии.
Срамувам се и не отварям очи,
а трупам вината си в склада на времето.
Уж казаха вече, че имам сърце,
а блъска в ушите ми гонгът на другото,
и моята кръв от кръвта му краде,
за да се нахрани под глухите удари. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse