Не мога да пиша, или да чета.
За думите още не знае устата ми.
Дано да ме чуеш, дори и така -
от нищото пращам към тебе молбата си.
Във тъмното свит съм - един паразит,
разперил във чуждото тяло артерии.
Срамувам се и не отварям очи,
а трупам вината си в склада на времето.
Уж казаха вече, че имам сърце,
а блъска в ушите ми гонгът на другото,
и моята кръв от кръвта му краде,
за да се нахрани под глухите удари. ...