1 июн. 2017 г., 00:21

До днес каквото е било

683 2 10

Какво посях до днес, какво ожънах,

дали е музика, дали кънтеж

и през вода или пустиня минах,

и как вървях – пешком или с летеж.

 

В омаята на нощ дали се раждах,

изкачвах ли, пропадах ли по склон,

плевих ли бурени или засаждах,

фалшиво пях, или с по-верен тон.

 

Какво от тука взех, какво отричах

и в тъмното видях ли светлина,

в снега открих ли бялото кокиче,

дали бях цветна, бях ли рутина.

 

Но милост е, щом слънцето ме гали.

До днес каквото е било – било.

И болка, дъжд когато не пожали.

От утре... пак добро или пък зло.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ани Монева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • ... а аз да си обичана! !
    Не знам за злото... мисля, че по-голямо значение имат историите, които (си) разказваме, а не самите събития, а смирението е просто начин да превъзмогнем невъзможността да им влияем...
  • Нямам думи,мисля си ,че ти Ани и още някой сърдечни хора тук сте основоположници на една нова вълна в нашата литература!Бих я нарекъл демократичен реализъм!!Близо до хората,далече от новопоявилата се прослойка богати селяни(по душа).Далеч от чалгата и пошлото!Поздравления!!!
  • По всичко личи, че си прекрасен и мъдър човек, Ани! Бъди здрава и сбъдвай мечтите си!!
  • О, има, Ани. Смирението... Не примирението - смириението.
    Благодаря за пожеланията!
  • Хубаво е, Ани!..
    .И от мен - честит празник!...Бъди здрава и успешна във всичко!...

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....