1.06.2017 г., 0:21

До днес каквото е било

684 2 10

Какво посях до днес, какво ожънах,

дали е музика, дали кънтеж

и през вода или пустиня минах,

и как вървях – пешком или с летеж.

 

В омаята на нощ дали се раждах,

изкачвах ли, пропадах ли по склон,

плевих ли бурени или засаждах,

фалшиво пях, или с по-верен тон.

 

Какво от тука взех, какво отричах

и в тъмното видях ли светлина,

в снега открих ли бялото кокиче,

дали бях цветна, бях ли рутина.

 

Но милост е, щом слънцето ме гали.

До днес каквото е било – било.

И болка, дъжд когато не пожали.

От утре... пак добро или пък зло.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ани Монева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ... а аз да си обичана! !
    Не знам за злото... мисля, че по-голямо значение имат историите, които (си) разказваме, а не самите събития, а смирението е просто начин да превъзмогнем невъзможността да им влияем...
  • Нямам думи,мисля си ,че ти Ани и още някой сърдечни хора тук сте основоположници на една нова вълна в нашата литература!Бих я нарекъл демократичен реализъм!!Близо до хората,далече от новопоявилата се прослойка богати селяни(по душа).Далеч от чалгата и пошлото!Поздравления!!!
  • По всичко личи, че си прекрасен и мъдър човек, Ани! Бъди здрава и сбъдвай мечтите си!!
  • О, има, Ани. Смирението... Не примирението - смириението.
    Благодаря за пожеланията!
  • Хубаво е, Ани!..
    .И от мен - честит празник!...Бъди здрава и успешна във всичко!...

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...