До Един Негодник

Гръмотевици и бури разрушиха тишината.
Сякаш проклятие връхлита на земята,
небето потъмнява и нощта детски плач смразява,

всеки гледа да се скрие, в ъгъл тъмен да се свие,
яростта ми нечовешка - в ръка корава, тежка,
търси жертва в тъмнината, да пролее кръвта му прокълната
и раната дълбока с отмъщение да превържа,
сълзите топли от лицето да избърша...