До Един Негодник
Гръмотевици и бури разрушиха тишината.
Сякаш проклятие връхлита на земята,
небето потъмнява и нощта детски плач смразява,
всеки гледа да се скрие, в ъгъл тъмен да се свие,
яростта ми нечовешка - в ръка корава, тежка,
търси жертва в тъмнината, да пролее кръвта му прокълната
и раната дълбока с отмъщение да превържа,
сълзите топли от лицето да избърша...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Тангра Перник Всички права запазени
