Feb 22, 2011, 9:40 PM  

До Един Негодник

1.3K 1 0




Гръмотевици и бури разрушиха тишината.
Сякаш проклятие връхлита на земята,
небето потъмнява и нощта детски плач смразява
,

всеки гледа да се скрие, в ъгъл тъмен да се свие,
яростта ми нечовешка - в ръка корава, тежка,
търси жертва в тъмнината, да пролее кръвта му прокълната
и раната дълбока с отмъщение да превържа,
сълзите топли от лицето да избърша...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тангра Перник All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...