13 июн. 2011 г., 15:04

До края

1.5K 0 27

Обичам те!

През всички тежки есени и зими.

И болката по теб обичам,

и радостта, когато си до мене.

 

Като копнеж по пролет те обичам

(със бялото на първото кокиче).

Ранима те обичам, и оцеляла,

като врабец след дълга снежна зима.

 

Обичам те до края на съня, където

под клепките ми си заключен,

до първите лъчи на всяко утро,

със слънцето в очите ти изгряло.

 

Като стихия те обичам...

И дъжд, по-шумен от въздишки.

Без свян, без чувство за вина...

Обичам те!

До крайчеца на сетните ми стихове.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Весела ЙОСИФОВА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • това е голямата Любов, Веси!!!
    прегръщам те за силната емоция с която ме дари!
  • Познато ми е!
    Благодаря, Веси!
  • <a href="http://smiles.33b.ru/smile.169683.html" target="_blank"><img src="http://s19.rimg.info/e2ce6fab2bff8aa6a8667df60022e278.gif" border="0" /></a>
  • "Обичам те до края на съня, където

    под клепките ми си заключен,

    до първите лъчи на всяко утро,

    със слънцето в очите ти изгряло."
    ....................................................
    Вълшебен стих, възхитена съм! Оригинални, силни и стилни метафори!
    Красива, оригинална и много талантливо сътворена поетична
    изповед, посветена на непобедимата сила на любовта!
    Поздрави и за влюбената лирическа, и за талантливата Поетеса!
    БЪДИ!



  • Благодаря ви, че се потопихте в моята емоция!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...