До края
Обичам те!
През всички тежки есени и зими.
И болката по теб обичам,
и радостта, когато си до мене.
Като копнеж по пролет те обичам
(със бялото на първото кокиче).
Ранима те обичам, и оцеляла,
като врабец след дълга снежна зима.
Обичам те до края на съня, където
под клепките ми си заключен,
до първите лъчи на всяко утро,
със слънцето в очите ти изгряло.
Като стихия те обичам...
И дъжд, по-шумен от въздишки.
Без свян, без чувство за вина...
Обичам те!
До крайчеца на сетните ми стихове.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени
