24 нояб. 2015 г., 21:39

До моя брат

3.2K 1 4

Поглеждам твоя снимка и си казвам,

как бързо времето лети,

как до вчера исках с теб да се заяждам,

или да играя на хиляди игри.

 

 

С теб дразнехме се без причина

и карахме се до зори,

понякога, захласнати двамина,

споделяхме по цяла нощ мечти.

 

 

Не мога времето да върна,

за да бъдем пак деца,

но знам, че всичко ще обърна,

за да ти подам ръка.

 

 

За тебе, БАТЕ, ще направя

и невъзможното дори,

с усмивка искам да те виждам,

в живота нека все да ти върви.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Диана Станева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Радвам се, че въздейства по този начин. Благодаря!
  • Прекрасно е Диана, не знамза ддругите, но на мен много ми хареса. нещо ме жегна отвътре, може би защото и аз имам брат и то двама, които много обичам. Поздравления!
  • Прекрасно посвещение,нека бъде вечна чистата ви дружба!
  • Заслужил си е стиха Благодаря!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....