Поглеждам твоя снимка и си казвам,
как бързо времето лети,
как до вчера исках с теб да се заяждам,
или да играя на хиляди игри.
С теб дразнехме се без причина
и карахме се до зори,
понякога, захласнати двамина,
споделяхме по цяла нощ мечти.
Не мога времето да върна,
за да бъдем пак деца,
но знам, че всичко ще обърна,
за да ти подам ръка.
За тебе, БАТЕ, ще направя
и невъзможното дори,
с усмивка искам да те виждам,
в живота нека все да ти върви.
© Диана Станева All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
