Поглеждам твоя снимка и си казвам,
как бързо времето лети,
как до вчера исках с теб да се заяждам,
или да играя на хиляди игри.
С теб дразнехме се без причина
и карахме се до зори,
понякога, захласнати двамина,
споделяхме по цяла нощ мечти.
Не мога времето да върна,
за да бъдем пак деца,
но знам, че всичко ще обърна,
за да ти подам ръка.
За тебе, БАТЕ, ще направя
и невъзможното дори,
с усмивка искам да те виждам,
в живота нека все да ти върви.
© Диана Станева All rights reserved.