Поглеждам твоя снимка и си казвам,
как бързо времето лети,
как до вчера исках с теб да се заяждам,
или да играя на хиляди игри.
С теб дразнехме се без причина
и карахме се до зори,
понякога, захласнати двамина,
споделяхме по цяла нощ мечти.
Не мога времето да върна,
за да бъдем пак деца,
но знам, че всичко ще обърна,
за да ти подам ръка.
За тебе, БАТЕ, ще направя
и невъзможното дори,
с усмивка искам да те виждам,
в живота нека все да ти върви.
© Диана Станева All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
