До навеки

28 янв. 2014 г., 11:16

Поэзия

836 0 2

Една жена, уютна като дом,

ръцете ù огнище са и хляб.

Косите златни, са постеля разпиляна,

Слънца залязват вечерно във тях?!

Една жена, по-мъдра от живот

и от Живота пò живяла...

Тя трябва неизбежно да обича!

Такава я създаде Той.

Във нея спи забравено момиче,

а дързостта ù съществува във покой.

Неделите ù – тежки като вяра,

очите ù – обрулени дъги...

Като икона е притихнала в олтара,

а до гръдта ù Бог, със дяволски очи.

Една жена, уютна като дом,

и като обич вярна и неясна.

Пред нея даже времето мълчи

и всеки ден я прави двойно по-прекрасна.

Какво ли мисли - срещи и раздели,

челото ù пронизано с пътеки.

Една жена, обича без предели,

обича както може – до навеки...

geni24 (Евгения Георгиева)

2014-01-28T22:14:32+02:00

Една жена, обича без предели,
обича както може – до навеки...Толкова хубаво казано! Поздрави!
anjambman (Анжамбман Анапестов)

2014-01-28T13:11:52+02:00

Хубаво! Поздрав, Евгения!