До навеки
Една жена, уютна като дом,
ръцете ù огнище са и хляб.
Косите златни, са постеля разпиляна,
Слънца залязват вечерно във тях?!
Една жена, по-мъдра от живот
и от Живота пò живяла...
Тя трябва неизбежно да обича!
Такава я създаде Той.
Във нея спи забравено момиче,
а дързостта ù съществува във покой.
Неделите ù – тежки като вяра,
очите ù – обрулени дъги...
Като икона е притихнала в олтара,
а до гръдта ù Бог, със дяволски очи.
Една жена, уютна като дом,
и като обич вярна и неясна.
Пред нея даже времето мълчи
и всеки ден я прави двойно по-прекрасна.
Какво ли мисли - срещи и раздели,
челото ù пронизано с пътеки.
Една жена, обича без предели,
обича както може – до навеки...
© Евгения Илиева All rights reserved.
