Blagonrava (Евгения Илиева)
88 371
28.01.2014 г., 11:16 ч.

До навеки 

  Поезия
703 0 2

Една жена, уютна като дом,

ръцете ù огнище са и хляб.

Косите златни, са постеля разпиляна,

Слънца залязват вечерно във тях?!

Една жена, по-мъдра от живот

и от Живота пò живяла...

Тя трябва неизбежно да обича!

Такава я създаде Той.

Във нея спи забравено момиче,

а дързостта ù съществува във покой.

Неделите ù – тежки като вяра,

очите ù – обрулени дъги...

Като икона е притихнала в олтара,

а до гръдта ù Бог, със дяволски очи.

 

Една жена, уютна като дом,

и като обич вярна и неясна.

Пред нея даже времето мълчи

и всеки ден я прави двойно по-прекрасна.

 

Какво ли мисли - срещи и раздели,

челото ù пронизано с пътеки.

Една жена, обича без предели,

обича  както може – до навеки...

 

 

 

 

 

 

 

 

© Евгения Илиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??