28 ene 2014, 11:16

До навеки 

  Poesía
5.0 / 2
905 0 2
Една жена, уютна като дом,
ръцете ù огнище са и хляб.
Косите златни, са постеля разпиляна,
Слънца залязват вечерно във тях?!
Една жена, по-мъдра от живот
и от Живота пò живяла...
Тя трябва неизбежно да обича!
Такава я създаде Той.
Във нея спи забравено момиче,
а дързостта ù съществува във покой.
Неделите ù – тежки като вяра,
очите ù – обрулени дъги... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Илиева Todos los derechos reservados

Propuestas