21 янв. 2012 г., 05:14

До последно

1.1K 0 2
ДО ПОСЛЕДНО



Цяла вечност за тебе копнях,
тебе исках и за тебе се молих,
в представите си ясно те видях,
и да те търся аз света пребродих...

Намерих те, макар далечен,
в една тъй приказна земя -
добър, усмихнат и сърдечен,
в небето на мечтите ми - звезда!

Познах във погледа ти кадифен,
принца мой от незабравен сън...
Ти беше, да!... В духа ми възроден -
кaмбанен и тържествен звън,

в съдбата ми - блестяща светлина,
в сърцето ми - кръвта гореща,
в душата ми – тайфун от добрина,
в живота ми - последна среща...

Оттогава винаги и само с тебе бях -
обичаща те силно, неизменно,
така, любов, до днес със теб живях,
и така ще бъде... до последно...

Дейзи Патън

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дейзи Патън Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....