21 янв. 2012 г., 05:14

До последно

1.1K 0 2
ДО ПОСЛЕДНО



Цяла вечност за тебе копнях,
тебе исках и за тебе се молих,
в представите си ясно те видях,
и да те търся аз света пребродих...

Намерих те, макар далечен,
в една тъй приказна земя -
добър, усмихнат и сърдечен,
в небето на мечтите ми - звезда!

Познах във погледа ти кадифен,
принца мой от незабравен сън...
Ти беше, да!... В духа ми възроден -
кaмбанен и тържествен звън,

в съдбата ми - блестяща светлина,
в сърцето ми - кръвта гореща,
в душата ми – тайфун от добрина,
в живота ми - последна среща...

Оттогава винаги и само с тебе бях -
обичаща те силно, неизменно,
така, любов, до днес със теб живях,
и така ще бъде... до последно...

Дейзи Патън

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дейзи Патън Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...