21 янв. 2012 г., 05:14

До последно

1.1K 0 2
ДО ПОСЛЕДНО



Цяла вечност за тебе копнях,
тебе исках и за тебе се молих,
в представите си ясно те видях,
и да те търся аз света пребродих...

Намерих те, макар далечен,
в една тъй приказна земя -
добър, усмихнат и сърдечен,
в небето на мечтите ми - звезда!

Познах във погледа ти кадифен,
принца мой от незабравен сън...
Ти беше, да!... В духа ми възроден -
кaмбанен и тържествен звън,

в съдбата ми - блестяща светлина,
в сърцето ми - кръвта гореща,
в душата ми – тайфун от добрина,
в живота ми - последна среща...

Оттогава винаги и само с тебе бях -
обичаща те силно, неизменно,
така, любов, до днес със теб живях,
и така ще бъде... до последно...

Дейзи Патън

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дейзи Патън Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....