До принца
Ето моята тайна. Много е проста:
истински се вижда само със сърцето.
Същественото е невидимо за очите.
"Малкият принц"
Отдавна не целувам, принце, жаби
с надеждата за приказна промяна,
целувките ми влюбени ограби
последният и жаба си остана.
От сладки думи дните ми нагарчат,
съзвездия натрупах от лъжи,
душите си на дребно ще похарчат...
роденият да лази – не лети...
Сега си слагам царската корона,
невидимата маска на лицето,
косите си ще спусна от балкона
на Оня, дето, ще ме види със сърцето.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Доника Стоянова Все права защищены
