До принца
Ето моята тайна. Много е проста:
истински се вижда само със сърцето.
Същественото е невидимо за очите.
"Малкият принц"
Отдавна не целувам, принце, жаби
с надеждата за приказна промяна,
целувките ми влюбени ограби
последният и жаба си остана.
От сладки думи дните ми нагарчат,
съзвездия натрупах от лъжи,
душите си на дребно ще похарчат...
роденият да лази – не лети...
Сега си слагам царската корона,
невидимата маска на лицето,
косите си ще спусна от балкона
на Оня, дето, ще ме види със сърцето.
© Доника Стоянова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря Ви, Петър, за прочита и мнението!
-
Хубаво, средновековно звучене. В последната строфа на мен ми звучи по-добре "който" вместо "дето". "Дето" е по-близо до "където", макар, че разговорно може да замести и "който". Поздрави.😊
-
Както винаги си брилянтна Доника.С нетърпение очаквам всеки твой стих, защото предварително знам, че ще е уникален.
-
Благодаря Ви!
-
Хареса ми! Браво за категоричността!
-
Красиво, преплетено с приказни историии....
-
Супер е! Прекрасно казано!
-
Ще бъде красива лунна серенада!
-
Благодаря Ви Маргарита, Wishes, Владислав, Светлана за прочита и хубавите думи!
-
Поздравления!
-
„Не чупете крилата на тези,дето ви обичат“..ама вие сте си родени без крила бе хора,родени сте цял живот да лазите..“роденият да лази – не лети“,много добре го е казала авторката.“Принцове“ и „Рицари“,целуваме ви с надеждата,че можем да ви направим такива,но си оставате жаби,защото думите и обещанията ви не струват пукната пара.Аплодисменти Доника,много ми хареса..слагам го в любими ,за да го чета от време на време ,за да не целуна отново някоя жаба
-
Ехаааа! Здравей, Рапунцел! Жалко, че не съм оня, а оная! Хареса ми много!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
