До "Разпни го"

9 мая 2009 г., 08:33

Поэзия » Другая

795 0 2

Ти потънал си

в сенките на кървава зора.

И опитваш някакси

да се измъкнеш, протягайки ръка.

Но всички слепи са,

низвергнали са теб.

И сега проклети са!

Погубили са бог - не човек.

Разпъват те на кръста,

че опитваше да ги спасиш.

Сочат те със пръсти,

а ти кротко с поглед ги следиш.

„Те не знаят“ - тихо шепнеш,

болката безропотно преглъщаш.

Алената буква не ще им лепнеш,

нито лоша дума ти им връщаш.

Ще издъхнеш пред очите им

и пак пред тях ще се възкресиш.

За да покажеш на душите им,

че жертваш се да ги спасиш.

П.П. Трябваше до Великден да е готово, но блокирах. Дано не съм се изложила много.

yossifova (Весела ЙОСИФОВА)

2009-05-09T11:34:36+03:00

Разпъната на кръста - пак спасявай. Душата ти го иска! Поздрави!
wind2008 (Владимир)

2009-05-09T08:45:44+03:00

Нежен и свят стих! Бог с нас! Бъди!