9 мая 2009 г., 08:33

До "Разпни го"

1.1K 0 2

Ти потънал си

в сенките на кървава зора.

И опитваш някакси

да се измъкнеш, протягайки ръка.

 

Но всички слепи са,

низвергнали са теб.

И сега проклети са!

Погубили са бог - не човек.

 

Разпъват те на кръста,

че опитваше да ги спасиш.

Сочат те със пръсти,

а ти кротко с поглед ги следиш.

 

„Те не знаят“ - тихо шепнеш,

болката безропотно преглъщаш.

Алената буква не ще им лепнеш,

нито лоша дума ти им връщаш.

 

Ще издъхнеш пред очите им

и пак пред тях ще се възкресиш.

За да покажеш на душите им,

че жертваш се да ги спасиш.

 

П.П. Трябваше до Великден да е готово, но блокирах. Дано не съм се изложила много.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивелина Балабанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...