Ти потънал си
в сенките на кървава зора.
И опитваш някакси
да се измъкнеш, протягайки ръка.
Но всички слепи са,
низвергнали са теб.
И сега проклети са!
Погубили са бог - не човек.
Разпъват те на кръста,
че опитваше да ги спасиш.
Сочат те със пръсти,
а ти кротко с поглед ги следиш.
„Те не знаят“ - тихо шепнеш,
болката безропотно преглъщаш.
Алената буква не ще им лепнеш,
нито лоша дума ти им връщаш.
Ще издъхнеш пред очите им
и пак пред тях ще се възкресиш.
За да покажеш на душите им,
че жертваш се да ги спасиш.
П.П. Трябваше до Великден да е готово, но блокирах. Дано не съм се изложила много.
© Ивелина Балабанова All rights reserved.