9.05.2009 г., 8:33

До "Разпни го"

1.1K 0 2

Ти потънал си

в сенките на кървава зора.

И опитваш някакси

да се измъкнеш, протягайки ръка.

 

Но всички слепи са,

низвергнали са теб.

И сега проклети са!

Погубили са бог - не човек.

 

Разпъват те на кръста,

че опитваше да ги спасиш.

Сочат те със пръсти,

а ти кротко с поглед ги следиш.

 

„Те не знаят“ - тихо шепнеш,

болката безропотно преглъщаш.

Алената буква не ще им лепнеш,

нито лоша дума ти им връщаш.

 

Ще издъхнеш пред очите им

и пак пред тях ще се възкресиш.

За да покажеш на душите им,

че жертваш се да ги спасиш.

 

П.П. Трябваше до Великден да е готово, но блокирах. Дано не съм се изложила много.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивелина Балабанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...