До скоро!
С усмивка ще те пусна. Знам, че ти
отново ще се върнеш тук след време.
И ще разроши моите коси
гальовен вятър... A вълни солени
ще плискат във лицето ми прохлада...
Тъгата като пясък ще изтърся.
Ще бъда вечно влюбена и млада.
Една мечта на тебе ще си кръстя.
И ще я сбъдна, зная, непременно!
(Не вярвам в предсказания скептични!)
Когато стане малко по-студено
ще си припомням песните ти птичи
и шарените гривни... и смехът,
родил се като изгрев над морето.
Сега обаче време е дъждът
да напои земята... (не лицето ми!)
С усмивка ще те пусна! И ще нося
най-шарената гривна на ръката,
за да ме срещнеш рошава и боса,
когато се завърнеш, мое Лято!
Павлина Соколова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Павлина Соколова Все права защищены
