Sep 1, 2020, 11:44 AM

До скоро!

  Poetry » Other
945 5 10

 

 

С усмивка ще те пусна. Знам, че ти
отново ще се върнеш тук след време. 
И ще разроши моите коси
гальовен вятър... A вълни солени
ще плискат във лицето ми прохлада...
Тъгата като пясък ще изтърся.
Ще бъда вечно влюбена и млада.
Една мечта на тебе ще си кръстя.
И ще я сбъдна, зная, непременно! 
(Не вярвам в предсказания скептични!)
Когато стане малко по-студено
ще си припомням песните ти птичи 
и шарените гривни... и смехът,
родил се като изгрев над морето.
Сега обаче време е дъждът
да напои земята... (не лицето ми!)

С усмивка ще те пусна! И ще нося
най-шарената гривна на ръката,
за да ме срещнеш рошава и боса, 
когато се завърнеш, мое Лято! 

 

Павлина Соколова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Соколова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....