21 авг. 2013 г., 21:39

До среща със Слънцето

947 0 1

До среща със Слънцето

 

Минава оня сезон на чувства изгубени.

По брега на душите ни тихо вали.

И тръгвам нанякъде до среща със Слънцето,

а в изгрева може би отново си ти?

 

Какво е дъгата без спомени срутени?

Мачтите корабни лежат на брега.

Остава пясък, китара и музика,

от които сърцето крещи...

 

 

Галина Москова

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Галина Москова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубави думи, остава пясък, китара и музика.Благодаря за хубавото стихотворение !

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...