21 авг. 2013 г., 21:39

До среща със Слънцето

948 0 1

До среща със Слънцето

 

Минава оня сезон на чувства изгубени.

По брега на душите ни тихо вали.

И тръгвам нанякъде до среща със Слънцето,

а в изгрева може би отново си ти?

 

Какво е дъгата без спомени срутени?

Мачтите корабни лежат на брега.

Остава пясък, китара и музика,

от които сърцето крещи...

 

 

Галина Москова

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Галина Москова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубави думи, остава пясък, китара и музика.Благодаря за хубавото стихотворение !

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...