До среща със Слънцето

Poetry » Love

945 0 1

До среща със Слънцето

Минава оня сезон на чувства изгубени.

По брега на душите ни тихо вали.

И тръгвам нанякъде до среща със Слънцето,

а в изгрева може би отново си ти?

Какво е дъгата без спомени срутени?

Мачтите корабни лежат на брега.

Остава пясък, китара и музика,

от които сърцето крещи...

Галина Москова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

vyatur13 (Елена)

Хубави думи, остава пясък, китара и музика.Благодаря за хубавото стихотворение !

2013-08-25T20:45:21+03:00

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0