До среща със Слънцето

21.08.2013 г., 21:39 ч.

Поезия » Любовна

545 0 1

До среща със Слънцето

Минава оня сезон на чувства изгубени.

По брега на душите ни тихо вали.

И тръгвам нанякъде до среща със Слънцето,

а в изгрева може би отново си ти?

Какво е дъгата без спомени срутени?

Мачтите корабни лежат на брега.

Остава пясък, китара и музика,

от които сърцето крещи...

Галина Москова

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

vyatur13 (Елена)

2013-08-25T20:45:21+03:00

Хубави думи, остава пясък, китара и музика.Благодаря за хубавото стихотворение !