21.08.2013 г., 21:39

До среща със Слънцето

944 0 1

До среща със Слънцето

 

Минава оня сезон на чувства изгубени.

По брега на душите ни тихо вали.

И тръгвам нанякъде до среща със Слънцето,

а в изгрева може би отново си ти?

 

Какво е дъгата без спомени срутени?

Мачтите корабни лежат на брега.

Остава пясък, китара и музика,

от които сърцето крещи...

 

 

Галина Москова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галина Москова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубави думи, остава пясък, китара и музика.Благодаря за хубавото стихотворение !

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...