18 февр. 2021 г., 07:34

До утре

765 2 5

 

 

 

 

До утре, казваш…

А кога е то?

 

С настъпването на новия ден?

Или на новия живот…

след прераждането?

 

Не искам утре!

Аз съм днес!

 

До утре има цяла нощ…

Или цяла вечност…

 

Зависи от това, кога ще се събудиш...

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангелина Стойчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Асенчо, благодаря ти, че посети страничката ми и постави стиха ми в “любими”!
  • Павлина, много ти благодаря, че се спря на страничката ми и коментира чрез чудесното си стихче! За съжаление късно разбираме, че правейки планове за “утре” не изживяваме пълноценно “днес”... А “утре” понякога не идва...
  • Благодаря ти от сърце, Младене, че хареса и коментира!
  • Направих асоциация и ти изпращам едно мое преживяване чрез поетичен поглед...

    Днес.
    Оставям те... да ме отведеш оттук...
    да се понесем в пространствата...
    после моят дъх да шептú „Настигнú ме...”
    ... и изгубили своите очертания...
    да достигнем точката на съвършенството...
    където времето е едничкото „сега”...
    желанията се опростяват до „искам те”...
    щастието е тръпката през телата...
    и нежното отмаляване приспива мечтите...
    до утре...
    © Павлина Петрова
  • Да, наистина - кога е утре? В обобщен смисъл този въпрос увисва без отговор.
    Имаше един японски филм през 80-те години на миналия век, озаглавен "Утрешният ден няма да настъпи никога". Много добър филм, но ми остана най-вече заглавието му, за което ме подсети със стиха си, Ангелина. Кратко, но много съдържателно стихотворение с отличен финал!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....