18 февр. 2021 г., 07:34

До утре

766 2 5

 

 

 

 

До утре, казваш…

А кога е то?

 

С настъпването на новия ден?

Или на новия живот…

след прераждането?

 

Не искам утре!

Аз съм днес!

 

До утре има цяла нощ…

Или цяла вечност…

 

Зависи от това, кога ще се събудиш...

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангелина Стойчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Асенчо, благодаря ти, че посети страничката ми и постави стиха ми в “любими”!
  • Павлина, много ти благодаря, че се спря на страничката ми и коментира чрез чудесното си стихче! За съжаление късно разбираме, че правейки планове за “утре” не изживяваме пълноценно “днес”... А “утре” понякога не идва...
  • Благодаря ти от сърце, Младене, че хареса и коментира!
  • Направих асоциация и ти изпращам едно мое преживяване чрез поетичен поглед...

    Днес.
    Оставям те... да ме отведеш оттук...
    да се понесем в пространствата...
    после моят дъх да шептú „Настигнú ме...”
    ... и изгубили своите очертания...
    да достигнем точката на съвършенството...
    където времето е едничкото „сега”...
    желанията се опростяват до „искам те”...
    щастието е тръпката през телата...
    и нежното отмаляване приспива мечтите...
    до утре...
    © Павлина Петрова
  • Да, наистина - кога е утре? В обобщен смисъл този въпрос увисва без отговор.
    Имаше един японски филм през 80-те години на миналия век, озаглавен "Утрешният ден няма да настъпи никога". Много добър филм, но ми остана най-вече заглавието му, за което ме подсети със стиха си, Ангелина. Кратко, но много съдържателно стихотворение с отличен финал!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...