Feb 18, 2021, 7:34 AM

До утре

  Poetry
761 2 5

 

 

 

 

До утре, казваш…

А кога е то?

 

С настъпването на новия ден?

Или на новия живот…

след прераждането?

 

Не искам утре!

Аз съм днес!

 

До утре има цяла нощ…

Или цяла вечност…

 

Зависи от това, кога ще се събудиш...

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангелина Стойчева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Асенчо, благодаря ти, че посети страничката ми и постави стиха ми в “любими”!
  • Павлина, много ти благодаря, че се спря на страничката ми и коментира чрез чудесното си стихче! За съжаление късно разбираме, че правейки планове за “утре” не изживяваме пълноценно “днес”... А “утре” понякога не идва...
  • Благодаря ти от сърце, Младене, че хареса и коментира!
  • Направих асоциация и ти изпращам едно мое преживяване чрез поетичен поглед...

    Днес.
    Оставям те... да ме отведеш оттук...
    да се понесем в пространствата...
    после моят дъх да шептú „Настигнú ме...”
    ... и изгубили своите очертания...
    да достигнем точката на съвършенството...
    където времето е едничкото „сега”...
    желанията се опростяват до „искам те”...
    щастието е тръпката през телата...
    и нежното отмаляване приспива мечтите...
    до утре...
    © Павлина Петрова
  • Да, наистина - кога е утре? В обобщен смисъл този въпрос увисва без отговор.
    Имаше един японски филм през 80-те години на миналия век, озаглавен "Утрешният ден няма да настъпи никога". Много добър филм, но ми остана най-вече заглавието му, за което ме подсети със стиха си, Ангелина. Кратко, но много съдържателно стихотворение с отличен финал!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...