18.02.2021 г., 7:34

До утре

762 2 5

 

 

 

 

До утре, казваш…

А кога е то?

 

С настъпването на новия ден?

Или на новия живот…

след прераждането?

 

Не искам утре!

Аз съм днес!

 

До утре има цяла нощ…

Или цяла вечност…

 

Зависи от това, кога ще се събудиш...

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангелина Стойчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Асенчо, благодаря ти, че посети страничката ми и постави стиха ми в “любими”!
  • Павлина, много ти благодаря, че се спря на страничката ми и коментира чрез чудесното си стихче! За съжаление късно разбираме, че правейки планове за “утре” не изживяваме пълноценно “днес”... А “утре” понякога не идва...
  • Благодаря ти от сърце, Младене, че хареса и коментира!
  • Направих асоциация и ти изпращам едно мое преживяване чрез поетичен поглед...

    Днес.
    Оставям те... да ме отведеш оттук...
    да се понесем в пространствата...
    после моят дъх да шептú „Настигнú ме...”
    ... и изгубили своите очертания...
    да достигнем точката на съвършенството...
    където времето е едничкото „сега”...
    желанията се опростяват до „искам те”...
    щастието е тръпката през телата...
    и нежното отмаляване приспива мечтите...
    до утре...
    © Павлина Петрова
  • Да, наистина - кога е утре? В обобщен смисъл този въпрос увисва без отговор.
    Имаше един японски филм през 80-те години на миналия век, озаглавен "Утрешният ден няма да настъпи никога". Много добър филм, но ми остана най-вече заглавието му, за което ме подсети със стиха си, Ангелина. Кратко, но много съдържателно стихотворение с отличен финал!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...