Добрата стара жена

3 нояб. 2022 г., 09:48

Поэзия » Философская, Гражданская

528 0 4

Добрата стара жена

На пейката седи сама стара жена,

а лицето й излъчва сега голяма тъга.

Останала сама само с вярата си в Бога,

отправя пред черквата своята молитва.

Една бедна стара жена с проходилка,

краката я болят и тя придвижва се така.

Поглежда забързаните хора с тъга,

и една сълза изгаря дясната и страна.

Всяка сутрин минават покрай нея хората,

забързани за някъде, никой не я поглежда.

Забравили са те за старата човешка доброта,

в студения ден да й дарят помощ и надежда.

Да стоплят нейното сърце с малко дарение,

една малка помощ за изстрадалата стара жена.

Това на душите човешки е едно спасение,

да помогнеш на ближния когато има нужда.

Едно малко дете подаде й торбичка с храна

и прегърна го и целуна го старата жена.

Появи се отново усмивка на нейната уста,

изпълни се сърцето и отново с вяра и надежда,

От едно малко дете възпитано в доброта,

тя получи малко храна и душевна топлота.

Усмихна се и за малко забрави действителността,

а от небето някой се усмихна и пухкав сняг заваля.

valcanyon (Валентин Миленов)

2022-11-03T20:17:32+02:00

Благодаря ви.
Violet_86 (Виолета)

2022-11-03T14:48:10+02:00

Написано с много човещина.
генек (Георги Коновски)

2022-11-03T13:56:56+02:00

Хареса ми.
valcanyon (Валентин Миленов)

2022-11-03T13:19:33+02:00

Моето ново стихотворение