valcanyon (Валентин Миленов)
775 1906
3.11.2022 г., 9:48 ч.

Добрата стара жена 

  Поезия » Философска, Гражданска
505 0 4

                              Добрата стара жена

 

 

 

На пейката седи сама стара жена,

а лицето й излъчва  сега  голяма тъга.

Останала сама само с вярата си в Бога,

отправя  пред черквата своята молитва.

 

Една бедна стара  жена с проходилка,

краката я болят и тя придвижва се така.

Поглежда забързаните хора с тъга,

и една сълза изгаря дясната и страна.

 

Всяка сутрин минават покрай нея хората,

забързани за някъде, никой не я поглежда.

Забравили са те за старата човешка доброта,

в студения ден да й дарят помощ и надежда.

 

Да стоплят нейното сърце с малко дарение,

една малка помощ за изстрадалата стара жена.

Това на душите човешки е едно спасение,

да помогнеш на ближния когато има нужда.

 

Едно малко дете подаде й торбичка с храна

и прегърна го и целуна го старата жена.

Появи се отново усмивка на нейната уста,

изпълни се сърцето и отново с вяра и надежда,

 

От едно малко дете възпитано в доброта,

тя получи малко храна и душевна топлота.

Усмихна се и за малко забрави действителността,

а от небето някой се усмихна и пухкав сняг заваля.

 

© Валентин Миленов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??