Добрата стара жена
Добрата стара жена
На пейката седи сама стара жена,
а лицето й излъчва сега голяма тъга.
Останала сама само с вярата си в Бога,
отправя пред черквата своята молитва.
Една бедна стара жена с проходилка,
краката я болят и тя придвижва се така.
Поглежда забързаните хора с тъга,
и една сълза изгаря дясната и страна.
Всяка сутрин минават покрай нея хората,
забързани за някъде, никой не я поглежда.
Забравили са те за старата човешка доброта,
в студения ден да й дарят помощ и надежда.
Да стоплят нейното сърце с малко дарение,
една малка помощ за изстрадалата стара жена.
Това на душите човешки е едно спасение,
да помогнеш на ближния когато има нужда.
Едно малко дете подаде й торбичка с храна
и прегърна го и целуна го старата жена.
Появи се отново усмивка на нейната уста,
изпълни се сърцето и отново с вяра и надежда,
От едно малко дете възпитано в доброта,
тя получи малко храна и душевна топлота.
Усмихна се и за малко забрави действителността,
а от небето някой се усмихна и пухкав сняг заваля.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Миленов Всички права запазени
