1 авг. 2014 г., 01:34  

Добрите хора

695 0 2

Те влизат в денят с тишината!

Покланят се с обич, на простотата.

Не задминават без поздрав децата!

Покоряваща обич, излъчват сърцата!

 

Добрите хора незнаят умора,

В душата си носят силна опора.

Лицата им греят различно.

Своите думи леят етично!

 

Мислят си те, как да помогнат.

Простят или утеха да сложат.

В очите на клетник, разтрогнат!

Могат дори  парите да вложат!

 

Бързат, препъват се, падат.

Задъхват се в мигом и стават!

Разтварят ръце, прескачат прегради.

Разтварят сърце и в клопка попадат!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много хубаво стихотворение.Последното изречение е най-вярно.Ако искаш прочети моето Дядо Добри.Не зная дали си запозната с историята му.
  • "Разтварят ръце и в клопка попадат!"
    Много истини видях! Благодаря ти!Харесах!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...