Те влизат в денят с тишината!
Покланят се с обич, на простотата.
Не задминават без поздрав децата!
Покоряваща обич, излъчват сърцата!
Добрите хора незнаят умора,
В душата си носят силна опора.
Лицата им греят различно.
Своите думи леят етично!
Мислят си те, как да помогнат.
Простят или утеха да сложат.
В очите на клетник, разтрогнат!
Могат дори парите да вложат!
Бързат, препъват се, падат.
Задъхват се в мигом и стават!
Разтварят ръце, прескачат прегради.
Разтварят сърце и в клопка попадат!
© Мария Николова Все права защищены