Aug 1, 2014, 1:34 AM  

Добрите хора

689 0 2

Те влизат в денят с тишината!

Покланят се с обич, на простотата.

Не задминават без поздрав децата!

Покоряваща обич, излъчват сърцата!

 

Добрите хора незнаят умора,

В душата си носят силна опора.

Лицата им греят различно.

Своите думи леят етично!

 

Мислят си те, как да помогнат.

Простят или утеха да сложат.

В очите на клетник, разтрогнат!

Могат дори  парите да вложат!

 

Бързат, препъват се, падат.

Задъхват се в мигом и стават!

Разтварят ръце, прескачат прегради.

Разтварят сърце и в клопка попадат!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Николова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много хубаво стихотворение.Последното изречение е най-вярно.Ако искаш прочети моето Дядо Добри.Не зная дали си запозната с историята му.
  • "Разтварят ръце и в клопка попадат!"
    Много истини видях! Благодаря ти!Харесах!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...