Aug 1, 2014, 1:34 AM  

Добрите хора

690 0 2

Те влизат в денят с тишината!

Покланят се с обич, на простотата.

Не задминават без поздрав децата!

Покоряваща обич, излъчват сърцата!

 

Добрите хора незнаят умора,

В душата си носят силна опора.

Лицата им греят различно.

Своите думи леят етично!

 

Мислят си те, как да помогнат.

Простят или утеха да сложат.

В очите на клетник, разтрогнат!

Могат дори  парите да вложат!

 

Бързат, препъват се, падат.

Задъхват се в мигом и стават!

Разтварят ръце, прескачат прегради.

Разтварят сърце и в клопка попадат!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Николова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много хубаво стихотворение.Последното изречение е най-вярно.Ако искаш прочети моето Дядо Добри.Не зная дали си запозната с историята му.
  • "Разтварят ръце и в клопка попадат!"
    Много истини видях! Благодаря ти!Харесах!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...