1.08.2014 г., 1:34  

Добрите хора

688 0 2

Те влизат в денят с тишината!

Покланят се с обич, на простотата.

Не задминават без поздрав децата!

Покоряваща обич, излъчват сърцата!

 

Добрите хора незнаят умора,

В душата си носят силна опора.

Лицата им греят различно.

Своите думи леят етично!

 

Мислят си те, как да помогнат.

Простят или утеха да сложат.

В очите на клетник, разтрогнат!

Могат дори  парите да вложат!

 

Бързат, препъват се, падат.

Задъхват се в мигом и стават!

Разтварят ръце, прескачат прегради.

Разтварят сърце и в клопка попадат!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Николова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много хубаво стихотворение.Последното изречение е най-вярно.Ако искаш прочети моето Дядо Добри.Не зная дали си запозната с историята му.
  • "Разтварят ръце и в клопка попадат!"
    Много истини видях! Благодаря ти!Харесах!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...