25 нояб. 2009 г., 10:02

Добрите поети

619 0 14

 

„Когда мне невмочь пересилит беду...

„Булат Окуджава”

В памет на Д.И.

 

В "замък" панелен, от храсти забулен -

мъдрост събира добрите поети!

Център културен в сърцето на „Люлин” -

често натам ме повеждат нозете.

 

Влизам неканена, тихо присядам,

пия наслада от вашите песни,

радост и болка със вас преживявам -

литва душата в Чертози небесни!

 

След битието, дори след безкрая,

с образа мил, с аромата на бриза -

в най-живописното кътче на рая

чака ме моята слънчева муза!

 

С радост се връща безценната вяра,

дето изгубих в скръбта си безкрайна,

а Любовта като цвят разцъфтява,

пак не изказала своята тайна -

 

как като Феникс, все жива остава,

даже след нас - след смъртта и живота,

как разцъфтява след кладна жарава,

как се превръща в звезда пътеводна...

 

И неусетно за мене самата,

страшната болка сърцето ми свила -

чезне - отстъпва назад самотата,

бавно се връща и моята сила.

 

Там няма вещи, лъжи и омрази -

ангелски песни звучат в небесата!

Мили приятели, Бог да ви пази!

Тука, при вас, си спасявам душата.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ваня Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ваня, много хубав стих!
    Радвам се, че те има!
  • Още веднъж благодаря на всички, които споделихте!"Храм поетичен"...мисля, че това определение, Майсторе, важи с пълна сила и за настоящия сайт.Иначе,как бих разбрала, че в България има толкова талантливи поети, които чета с удоволствие.Нищо, че връзката е виртуална, ние не сме виртуални, а сме хора от кръв и плът.Между другото,много бих се радвала да се запозная с всеки един от вас лично.Дано ми се отдаде тази възможност!
  • Блазе ти, че си намерила това спасение! Така и скърбите се понасят по-леко!
  • Бог да ви пази, Ванче!Благословени...пишещите...
  • Храм поетичен душата привлича,
    дверите негови все са открити.
    Нека поетите в него се стичат.
    Стихове нека спасяват душите.

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...