25 nov 2009, 10:02

Добрите поети

  Poesía
621 0 14

 

„Когда мне невмочь пересилит беду...

„Булат Окуджава”

В памет на Д.И.

 

В "замък" панелен, от храсти забулен -

мъдрост събира добрите поети!

Център културен в сърцето на „Люлин” -

често натам ме повеждат нозете.

 

Влизам неканена, тихо присядам,

пия наслада от вашите песни,

радост и болка със вас преживявам -

литва душата в Чертози небесни!

 

След битието, дори след безкрая,

с образа мил, с аромата на бриза -

в най-живописното кътче на рая

чака ме моята слънчева муза!

 

С радост се връща безценната вяра,

дето изгубих в скръбта си безкрайна,

а Любовта като цвят разцъфтява,

пак не изказала своята тайна -

 

как като Феникс, все жива остава,

даже след нас - след смъртта и живота,

как разцъфтява след кладна жарава,

как се превръща в звезда пътеводна...

 

И неусетно за мене самата,

страшната болка сърцето ми свила -

чезне - отстъпва назад самотата,

бавно се връща и моята сила.

 

Там няма вещи, лъжи и омрази -

ангелски песни звучат в небесата!

Мили приятели, Бог да ви пази!

Тука, при вас, си спасявам душата.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ваня Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ваня, много хубав стих!
    Радвам се, че те има!
  • Още веднъж благодаря на всички, които споделихте!"Храм поетичен"...мисля, че това определение, Майсторе, важи с пълна сила и за настоящия сайт.Иначе,как бих разбрала, че в България има толкова талантливи поети, които чета с удоволствие.Нищо, че връзката е виртуална, ние не сме виртуални, а сме хора от кръв и плът.Между другото,много бих се радвала да се запозная с всеки един от вас лично.Дано ми се отдаде тази възможност!
  • Блазе ти, че си намерила това спасение! Така и скърбите се понасят по-леко!
  • Бог да ви пази, Ванче!Благословени...пишещите...
  • Храм поетичен душата привлича,
    дверите негови все са открити.
    Нека поетите в него се стичат.
    Стихове нека спасяват душите.

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...