Nov 25, 2009, 10:02 AM

Добрите поети

  Poetry
618 0 14

 

„Когда мне невмочь пересилит беду...

„Булат Окуджава”

В памет на Д.И.

 

В "замък" панелен, от храсти забулен -

мъдрост събира добрите поети!

Център културен в сърцето на „Люлин” -

често натам ме повеждат нозете.

 

Влизам неканена, тихо присядам,

пия наслада от вашите песни,

радост и болка със вас преживявам -

литва душата в Чертози небесни!

 

След битието, дори след безкрая,

с образа мил, с аромата на бриза -

в най-живописното кътче на рая

чака ме моята слънчева муза!

 

С радост се връща безценната вяра,

дето изгубих в скръбта си безкрайна,

а Любовта като цвят разцъфтява,

пак не изказала своята тайна -

 

как като Феникс, все жива остава,

даже след нас - след смъртта и живота,

как разцъфтява след кладна жарава,

как се превръща в звезда пътеводна...

 

И неусетно за мене самата,

страшната болка сърцето ми свила -

чезне - отстъпва назад самотата,

бавно се връща и моята сила.

 

Там няма вещи, лъжи и омрази -

ангелски песни звучат в небесата!

Мили приятели, Бог да ви пази!

Тука, при вас, си спасявам душата.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ваня Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ваня, много хубав стих!
    Радвам се, че те има!
  • Още веднъж благодаря на всички, които споделихте!"Храм поетичен"...мисля, че това определение, Майсторе, важи с пълна сила и за настоящия сайт.Иначе,как бих разбрала, че в България има толкова талантливи поети, които чета с удоволствие.Нищо, че връзката е виртуална, ние не сме виртуални, а сме хора от кръв и плът.Между другото,много бих се радвала да се запозная с всеки един от вас лично.Дано ми се отдаде тази възможност!
  • Блазе ти, че си намерила това спасение! Така и скърбите се понасят по-леко!
  • Бог да ви пази, Ванче!Благословени...пишещите...
  • Храм поетичен душата привлича,
    дверите негови все са открити.
    Нека поетите в него се стичат.
    Стихове нека спасяват душите.

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...