„Когда мне невмочь пересилит беду...
„Булат Окуджава”
В памет на Д.И.
В "замък" панелен, от храсти забулен -
мъдрост събира добрите поети!
Център културен в сърцето на „Люлин” -
често натам ме повеждат нозете.
Влизам неканена, тихо присядам,
пия наслада от вашите песни,
радост и болка със вас преживявам -
литва душата в Чертози небесни!
След битието, дори след безкрая,
с образа мил, с аромата на бриза -
в най-живописното кътче на рая
чака ме моята слънчева муза!
С радост се връща безценната вяра,
дето изгубих в скръбта си безкрайна,
а Любовта като цвят разцъфтява,
пак не изказала своята тайна -
как като Феникс, все жива остава,
даже след нас - след смъртта и живота,
как разцъфтява след кладна жарава,
как се превръща в звезда пътеводна...
И неусетно за мене самата,
страшната болка сърцето ми свила -
чезне - отстъпва назад самотата,
бавно се връща и моята сила.
Там няма вещи, лъжи и омрази -
ангелски песни звучат в небесата!
Мили приятели, Бог да ви пази!
Тука, при вас, си спасявам душата.
© Ваня Иванова All rights reserved.
Радвам се, че те има!