25.11.2009 г., 10:02

Добрите поети

613 0 14

 

„Когда мне невмочь пересилит беду...

„Булат Окуджава”

В памет на Д.И.

 

В "замък" панелен, от храсти забулен -

мъдрост събира добрите поети!

Център културен в сърцето на „Люлин” -

често натам ме повеждат нозете.

 

Влизам неканена, тихо присядам,

пия наслада от вашите песни,

радост и болка със вас преживявам -

литва душата в Чертози небесни!

 

След битието, дори след безкрая,

с образа мил, с аромата на бриза -

в най-живописното кътче на рая

чака ме моята слънчева муза!

 

С радост се връща безценната вяра,

дето изгубих в скръбта си безкрайна,

а Любовта като цвят разцъфтява,

пак не изказала своята тайна -

 

как като Феникс, все жива остава,

даже след нас - след смъртта и живота,

как разцъфтява след кладна жарава,

как се превръща в звезда пътеводна...

 

И неусетно за мене самата,

страшната болка сърцето ми свила -

чезне - отстъпва назад самотата,

бавно се връща и моята сила.

 

Там няма вещи, лъжи и омрази -

ангелски песни звучат в небесата!

Мили приятели, Бог да ви пази!

Тука, при вас, си спасявам душата.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ваня Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ваня, много хубав стих!
    Радвам се, че те има!
  • Още веднъж благодаря на всички, които споделихте!"Храм поетичен"...мисля, че това определение, Майсторе, важи с пълна сила и за настоящия сайт.Иначе,как бих разбрала, че в България има толкова талантливи поети, които чета с удоволствие.Нищо, че връзката е виртуална, ние не сме виртуални, а сме хора от кръв и плът.Между другото,много бих се радвала да се запозная с всеки един от вас лично.Дано ми се отдаде тази възможност!
  • Блазе ти, че си намерила това спасение! Така и скърбите се понасят по-леко!
  • Бог да ви пази, Ванче!Благословени...пишещите...
  • Храм поетичен душата привлича,
    дверите негови все са открити.
    Нека поетите в него се стичат.
    Стихове нека спасяват душите.

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...