Тихо ридае душата ми.

Безмълвно, без вопъл, без стон.

Копнеят за вик сетивата ми,

Но нашепват в тих Благослов.

Дълбае прозрение в нищото...

Отронена бисер сълза.

Че вяра, надежда и всичкото

Балсам е за твойта душа.

Без дъх, упоена от бремето

Протяга към тебе ръце.

Прегърни Я дълбоко във себе си,

Дом стори и във твойто сърце.

А после раздавай на хората

На онези, които скърбят.

И на тези, които отчаяно

Тъсят себе си някъде там.

На пук и безплатно обичайте...

Дарете парченце любов!

Така ще сте прями и истински

Пред себе си, нас и пред Бог!