Тихо ридае душата ми.
Безмълвно, без вопъл, без стон.
Копнеят за вик сетивата ми,
Но нашепват в тих Благослов.
Дълбае прозрение в нищото...
Отронена бисер сълза.
Че вяра, надежда и всичкото
Балсам е за твойта душа.
Без дъх, упоена от бремето
Протяга към тебе ръце.
Прегърни Я дълбоко във себе си,
Дом стори и във твойто сърце.
А после раздавай на хората
На онези, които скърбят.
И на тези, които отчаяно
Тъсят себе си някъде там.
На пук и безплатно обичайте...
Дарете парченце любов!
Така ще сте прями и истински
Пред себе си, нас и пред Бог!
© Камелия Всички права запазени