Додея ми
Страхувах се да се усмихвам.
Прикривах се зад имена
на стари глупави привички,
превивах лесно колена.
На другите отварях смело
врати към техните мечти,
а аз оставах да ги гледам
и да им махам през сълзи.
Вечерях винаги с надежда,
че утре ще намеря път
и той към Нещо ще извежда,
реки от обич ще текат...
Ала закусвах в тишината
на делничната сивота,
денят ми беше "както трябва" -
безцветен,
с форма на тъга...
Додея ми да препрочитам
едни и същи правила!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Руми Бакърджиева Все права защищены
