ruba (Руми Бакърджиева)
313 1558
11.04.2008 г., 21:26 ч.

Додея ми 

  Поезия
761 0 6
 

Страхувах се да се усмихвам.

Прикривах се зад имена

на стари глупави привички,

превивах лесно колена.

На другите отварях смело

врати към техните мечти,

а аз оставах да ги гледам

и да им махам през сълзи.

Вечерях винаги с надежда,

че утре ще намеря път

и той към Нещо ще извежда,

реки от обич ще текат...

Ала закусвах в тишината

на делничната сивота,

денят ми беше "както трябва" -

безцветен,

с форма на тъга...

 

Додея ми да препрочитам

едни и същи правила!

© Руми Бакърджиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Давай ,наруши правилата!Търси по-добрия път!!
  • Бях ти казала,че те чета!
    И го правя!Редовно!
    Сега не се стърпях,да ти го припомня!
  • Права си! Смени правилата!Хубав стих, категоричен!
  • ...безцветен,
    с форма на тъга...
    Много красиво стихотворение!
    с обич, мила Руми.
  • Ох! И на мен ! Така добре те разбирам,като че за мен е писано!Пък е и добро! ПОЗДРАВ от сърце!
  • Не ми омръзва да те препрочитам! Тук има сила, поезия съшо! Поздрави, Руми!
    П.П. Леле, как те прекръстих! Дължа една риза, извинявай!
Предложения
: ??:??