11.04.2008 г., 21:26 ч.
Додея ми
Страхувах се да се усмихвам.
Прикривах се зад имена
на стари глупави привички,
превивах лесно колена.
На другите отварях смело
врати към техните мечти,
а аз оставах да ги гледам
и да им махам през сълзи.
Вечерях винаги с надежда,
че утре ще намеря път
и той към Нещо ще извежда,
реки от обич ще текат...
Ала закусвах в тишината
на делничната сивота,
денят ми беше "както трябва" -
безцветен,
с форма на тъга...
Додея ми да препрочитам
едни и същи правила!
© Руми Бакърджиева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Давай ,наруши правилата!Търси по-добрия път!!
-
Бях ти казала,че те чета!
И го правя!Редовно!
Сега не се стърпях,да ти го припомня!
-
Права си! Смени правилата!Хубав стих, категоричен!
-
...безцветен,
с форма на тъга...
Много красиво стихотворение!
с обич, мила Руми. -
Ох! И на мен ! Така добре те разбирам,като че за мен е писано!Пък е и добро! ПОЗДРАВ от сърце!
-
Не ми омръзва да те препрочитам! Тук има сила, поезия съшо! Поздрави, Руми!
П.П. Леле, как те прекръстих! Дължа една риза, извинявай!
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
